НАДМЀНЕН

НАДМЀНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който проявява надменност; високомерен, горделив, надут. Последен дойде Таки Брашнаров. Той беше надменен човек, но пазеше приличие в обноските си към людете, а това беше всъщност една студена, сдържана снизходителност. Д. Талев, ПК, 58. Усамотена поради езичеството си, варварска България — както презрително я наричаха надменните императори, крале и епископи — нямаше приятели, живееше сред врагове. А. Гуляшки, ЗВ, 49. Сам неук, при това надменен поради богатството си, той е гледал отвисоко на бедните "учени", които проявявали самостойност в убежденията си и независим характер. М. Арнаудов, БКД, 84. Спарта бърже проводила посланици .. със смирена просба за мир; но надменният атинский народ отхвърлил сичките таквизи предложения. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 217.

2. Който съдържа или изразява надменност; високомерен, горделив, надут. Мария забеляза, че той имаше бледо, красиво и надменно лице с тъмни очи, които гледаха остро. Д. Димов, Т, 48. Борис отвори очи, а оня го гледаше със зъл, все тъй надменен поглед. Д. Талев, И, 187. По надменния тон на този господин явно бе, че е високопоставено лице. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 117. Кънчо потрепна малко от тоя поглед, но той насили себе си и пак се задържа в същия малко горд и надменен външен вид. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 381.

Списък на думите по буква