НАДМЕННО —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДМЀННО. Нареч. от надменен; високомерно, горделиво, надуто. Той поглеждаше надменно празния дюкян на Лазара, презрително приподигнал само едната си вежда. Д. Талев, ПК, 760. След младоженците от колата слязоха няколко млади весели болярки и една възрастна жена, която гледаше наоколо си надменно и гордо. Ст. Загорчинов, ДП, 116. Беров се държеше из улицата надменно, предизвикателно. За него бе необходимо и твърде важно да внуши на хората, че от никого не се интересува. К. Петканов, В, 166-167.