НАДМЕННОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДМЀННОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество или проява на надменен; високоме‑

рие, високомерност, горделивост, надутост. Някакво самодоволство и суета, и надменност се четяха в тая физиономия, преди малко унищожена от страдание и срам. Ив. Вазов, Съч. Х, 32. — Кой е девер ти? — Нима не знаеш? — в гласа на Ирина прозвуча известна надменност. — Вашият човек Павел Морев. Д. Димов, Т, 656. Аякс е обезумен от боговете, но това наказание той го заслужава заради своята гордост и надменност. БР, 1931, кн. 4-5, 144. Гневът, надменността и гордостта му [на холерика] много пъти излизат из пределите на умереността. Ч, 1871, кн. 19, 595.