НАДМИНАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАДМИНА̀ВАМ, -аш, несв.; надмѝна, ‑еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. надмѝнат, св., прех. 1. При движение — настигам някого и минавам по-напред от него, като го оставям след себе си; задминавам, изпреварвам. Хукнаха най-напред към Демировата кръчма.. Рангел почти гол, с една мокра риза,.., надмина скоро другаря си. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 230. — Ти като че не бързаш днес, вуйчо докторе, — каза момичето. — Настигнах те и те надминах. А. Каменова, ХГ, 8. Измежду конете за най-способен може да се земе онзи ат, който в препусканието е надминал всички. Лет., 1876, 50. Де да йе Стоян да доде, / .. / кушия да направим, / коне да надпрепускаме, / ако ма Стоян надмине, / халал ти струвам харемо. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 41.
2. Прен. Настигам и постигам повече от някого, нещо в развитието си; задминавам, изпреварвам. Дават хората — не мога да се оплача. Лоши са инак, ама гладен ли си, ще ти дадат залък.. Речеш ли да забогатееш, да ги надминеш, ще те препъват, ще ти пречат и няма да ти позволят. Чудомир, Избр. пр, 165. Но в течение на последните 30 години на ХIХ в. САЩ и Германия развили толкова много своята индустрия,.., че достигнали и надминали английската. Ист. Х кл, 132. Един от Сократовите ученици Антистен, като желаял да надмине учителя си в равнодушието към външните работи, явил са веднъж пред него в раздрана дреха. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 196.
3. Ставам или съм по-голям по размер (височина, дължина и др.), количество, степен; надхвърлям, надраствам, превишавам. Гошо бе с три години по-малък от мене, а от дете се източи строен и хубав и надмина всички по ръст. А. Михайлов, ДШ, 39. Всеки ден депутации с копия от резолюциите летяха към чуждите агентства в Пловдив. Успехът надминава границите. Ив. Вазов,
Съч. ХХV, 68. Войниците .. безпомощно гледаха ледената вода. Колко е дълбока, това и сам аз не знаех. Ами ако дълбочината надминава човешки ръст? П. Вежинов, НС, 49. От сътворение мира имахме един ужасен пример за избиванието от Ирода царя 40 хиляди израйлски младенци, за да намери новорождений спасител и да го погуби, а българските жертви надминаха това число. НБ, 1876, бр. 42, 163.
4. Рядко. Минавам, прехвърлям някаква мярка, граница, срок и под.; надхвърлям. Те стъпаха опипом, студената вода барбукаше тихо, тя ги хвана най-напред до прасците, после надмина коленете. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 228.
5. Прен. Надхвърлям, превишавам стойността или значението на нещо друго (смятани за граница, норма). Досю беше богат селянин, но богатството му изглеждаше незначително в сравнение с онова, което притежаваше преди аграрната реформа Пантелей. Ако единият можеше да бъде оприличен на феодал, другият не надминаваше ръста на среден чифликчия. А. Гуляшки, МТС, 62. Тойзи вашият армаган надмина моя, защото тука в Карлово никой никоги не е имал французко масло. АНГ I, 104. Перущице бледна, гнездо на герои, .. / Ти с твойта смърт страшна и храбри моми, / Картаген надмина, Спарта засрами. Ив. Вазов, Съч. I, 180. // Рядко. Превишавам, надхвърлям по качество друг или друго нещо. Не се мени ликът на земята с магьосническа пръчка. Трябваше да минат две хиляди години, докато надминем с нови шосета от камък и смола старите римски калдъръми. А. Каралийчев, ПГ, 203.
6. Прен. Обикн. с предл. по. Ставам или съм по-добър, по-издигнат от друг по някакво качество, умение; превъзхождам, превишавам, надраствам. Тя би могла да се нарече дори хубава... Ако дъщеря ѝ я надминава и по миловидност, сигурно ще е пленителна! М. Кремен, РЯ, 611. Тя [царицата] била хубавица, ала била горда и високомерна и не можела да търпи някоя друга да я надминава по хубост. А. Разцветников, Сн (превод), 6. Тате му шиеше дрехи, ала никога не му взимаше пари. В замяна дядо Тасе я одър ще ни направи, я ще стегне колата.. С баща ми се погаждаха и в пиенето, ала дядо Тасе го надминаваше. Кр. Григоров, Н, 211. Человек надминава сичките животни по способности. Ч, 1871, кн. 22, 700. Титовите бани, ако и по-малки, са надминавали другите по добрия вкус на своята направа. К. Величков, ПССъч. III, 58.
7. Прех. и непрех. Диал. Подминавам. Оздолу идат ергене, / .. / Пръвия мина, надмина — / фръли ѝ златна ябълка [на момата]. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 278. Било лудо, било, било на меани, / .. / пило руйно вино, пило, опило се. / .. / По сокак е пошло, сокаци грешило, / .. / порти надминало, двори заминало. Нар. пес., СбНУ XLIII, 527.
8. Диал. Минавам, изминавам. Миля мома смил по гора брала. / Береечки гора надминала, / наминала на айдучка каща. Нар. пес., СбНУ ХI, 382.
9. Диал. Минавам, преминавам над някого или нещо, отивам по-далече от нещо. Арап мери у детински груди, / па ми връли тежка боздугана, / кон ми пада клеком на колена — / надмина го тежка боздугана. Нар. пес., СбНУ XLIV, 25. надминавам се, надмина се страд., възвр. и взаим. Той [Вазов] е бил длъжен да пише, без да гледа в какво разположение на духа се намира, защото е трябвало да се пише не малко в един определен срок от време, който не е могло до се надмине. К. Величков, ПССъч. VIII. Руското пословично гостолюбие се надмина в усилията си да задоволи милите славянски братя, да ги изгали с внимание и топло съчувствие. Ив. Вазов, Съч. ХI, 63. Дъби, габъри, лески, липи, лещак смесваха разните тонове на зеленината си, притискаха се, надпреварваха се да се надминат по височина. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 31.
◊ Надминавам / надмина себе си. Разг. Върша нещо или проявявам някакво качество, свойство в най-висока степен, повече, отколкото се е предполагало, отколкото се е очаквало от мене. В тази среща българските волейболисти надминаха себе си. Надула се жабата да надмине вола. Разг. Ирон. За човек, който иска да извърши нещо, което не е по силите му (от Езоповата басня за жабата, която искала да стане голяма колкото вола и затова се надувала, докато накрая се пукнала).