НАДМИНУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДМИНУ̀ВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); надмѝна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. надмѝнат, св., прех. Надминавам. По писателска дарба и по модерното направление Ботев повече прилича на Каравелова, като го надминува по творчески дар в първото. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 57. По склада на ума си, както и в майсторията на занаята си баща ми надминуваше своите вечни другари. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 36. Любовта към отечеството е най-първата на‑

ша длъжност,.. Следом силата на любовта към отечеството трябва да надминува всяка друга любов. ДЗ, 1867, бр. 6, 24. "Де да й Стоян да доде, / кончето да си докара, / .. / конете ша надбързиме, / надбързим, надминуваме." Нар. пес., СбНУ ХХVII, 132. надминувам се, надмина се страд. и взаим.