НАДМОГВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДМО̀ГВАМ, -аш, несв.; надмо̀гна, ‑еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. надмо̀гнат, св., прех. 1. С усилие преодолявам нещо (обикн. някаква трудност, пречка); превъзмогвам, побеждавам, надделявам, надвивам. Тука земята не е много щедра, нейните ниви раждат оскъдно зърно. Но селяните надмогват природните мъчнотии със задружен труд. А. Каралийчев, НЗ, 232-233. Князът беше неспокоен, едва надмогваше стеснението и несигурността, които го бяха обхванали. В. Геновска, СГ, 84. Симеон Радев, като истинските реалисти на класическия ХIХ век, е надмогвал субективните си възгледи и предпочитания чрез обективността на наблюденията си. С. Радев, ССБ I, 8.

2. Рядко. Превъзхождам, надминавам (в 5 знач.). Природата, вселената са много далечни и мъчни за нас. Природата ни надмогва стократно, нашите сили са нищожни и затова лесно можем да сбъркаме! Сл. Боянов, СК, 153. надмогвам се, надмогна се страд. и възвр.