НАДМЯТАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДМЯ̀ТАМ¹, -аш, несв.; надмѐтна, ‑еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. надмѐтнат, св., прех. Диал. 1. Мятам по-далече от някого, надминавам някого в мятане; надхвърлям. Събрали са се, набрали / до седемдесе дружина, / .. / па бел си камик метаха. / Лиляна стои на плето, / Никола мета, надмета, / защо го гледа Лиляна. Нар. пес., СбНУ XLIV, 126. Милице, либе Милице, / .. / аз съм са борил с Радоя, / та съм го сѐ аз навивал, / камък съм мятал със него, / та съм

го аз сѐ надмятал. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 118.

2. Надминавам в, по нещо (Н. Геров, РБЯ). надмятам се, надметна се страд.

НАДМЯ̀ТАМ СЕ несв., непрех. Диал. Състезавам се, надпреварвам се с някого в мятане; надхвърлям се. Седнали са три делии, / .. / камък фърлят, надфърлят се, / надфърлят се, надметат се. Нар. пес., СбВСт, 120. Па са трите [моми] надпевали, / надпевали, надметали, / надметна ги долноземка. Нар. пес., СбВСт, 295.

НАДМЯ̀ТАМ², -аш, несв.; надмѐтна, ‑еш, мин. св. -ах, св., прич. мин. страд. надмѐтнат, прех. Остар. и диал. Намятам1. Неда / надмята мантията на Райна и ѝ шепне / : — Ах, царкиньо, не мя послуша. Д. Войников, РК, 61. надмятам се, надметна се страд., възвр. и взаим.