НА̀ДНИЦА

НА̀ДНИЦА ж. 1. Възнаграждение, обикн. в пари, което се получава за извършена работа през един ден, обикн. на временно нает работник; дневна заплата. — Ако искаш да получиш заплата за днес, трябва веднага да почнеш работа — каза ми той. — Ще ти платя пълна надница, макар че .. три часа от работния ден са вече минали. Б. Райнов, ДВ, 124. Баща му .. работеше кое с надница, кое на изполица. Тоя хамалуваше в града, работеше по железопътната линия. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 314. До изменението на закона на всички чиновници се удържаше за пътна повинност по 5 надници, изчислени върху месечната им заплата. Пл., бр. 1065, 1934. Я съм те, чичов, оценил, / скъпа надница съм дал, / везден ми нива да ореш. Нар. пес., СбВСтТ, 90.

2. Диал. Работен ден, трудоден.

Списък на думите по буква