НАДНИЧАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДНЍЧАНЕ¹, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от надничам; надзъртане. И пак търсене, пак надничане, оглеждане... Слънцето мина от другата страна на завода, когато най-после намериха Мульо. Д. Бегунов, ГП, 42.

НАДНЍЧАНЕ², мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от надничам се.