НАДНИЧАР —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДНИЧА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който работи на надница. През най-усилните работни дни, когато мъчно се намираха надничари, семейството на ратая работеше у Кирови по цели седмици. Г. Караславов, ОХ I, 25. Борис въведе премии за още няколко категории работници. Като намали броя на надничарите в други категории и засили дисциплината на останалите, той понижи разноските с още един процент. Д. Димов, Т, 82. В София Людмил Стоянов е ту надничар в тухларска фабрика, ту коректор, преводач и рецензент. Лит. ХI кл., 243. Лениви надничари лоше работили лозята и нивята им, та от гроздието и от житото не могли да посрещнат разноските си. Й. Груев, СЦ, 2.