НАДОБРУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАДОБРУ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв. и св., непрех. Разг. 1. Добрувам до насита. Стайко видя как той кривна по пътеката и въздъхна облекчително. — И той тази година се надобрува с оня планинец! — въздъхна баба Станка. Ц. Церковски, Съч. III, 42.
2. Ирон. Напатвам се. Стайко: Овчари идат изотдолу, алелем... Току-тъй дядо Станко не вика. .. Баба Дешка: И той тази година се надобрува... Денем — овци; нощем — овчар. .. Стайко:.. Хе, който има хубава мома!... Ц. Церковски, ТЗ, 134-135.