НАДОВЛАЧАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДОВЛА̀ЧАМ, -аш, несв. (диал.); надовлека̀, надовлечеѐш, мин. св. надовля̀кох, надовлѐче, прич. мин. св. деят. надовля̀къл, -кла, -кло, мн. надовлѐкли, прич. мин. страд. надовлѐчен, св., прех. Надовличам.

НАДОВЛА̀ЧАМ СЕ несв. (диал.); надовлека̀ се св., непрех. Остар. и диал. Надовличам се.