НАДОЙ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДО̀Й, -о̀ят, -о̀я, мн. няма, м. Количе‑

ство надоено мляко; млеконадой. Като се върнал Нинчо, не прибягнал най-напред у дома си Куна да зърне и децата си да види, но се затичал към овчарника. В това време надоят на червеноглавките бил спаднал от двадесет на дванадесет литра. Ст. Станчев, НР, 180.

— Рус. надой.