НАДОКАРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАДОКА̀РВАМ, -аш, несв.; надока̀рам, -аш, св., прех. 1. Докарвам голямо количество от нещо или много неща; накарвам2. Търговци от града бяха надокарали какви ли не стоки и викаха до прегракване. Кр. Григоров, ОНУ, 91. Надокараха [военните] от селата и множество волски и биволски коли. Т. Харманджиев, КЕД, 233.
2. Остар. Книж. Предизвиквам, докарвам. Превземанието на Цариград от турците и други вънкашни обстоятелства надокараха по малко отслабването на тая аристократия. Ив. Богоров, КГ, 150.
3. Остар. Привличам. Честите размирици,.., смъртта на Сократа,.. и размислеванеата, които надокарали толкова случки в ума му, склонили го завчас, че сичките управи са докачени от неизлечливи болести. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 6, 15.
4. Остар. Книж. Създавам, въвеждам, внасям. Доктор Франси самороден ся разгласи Диктатор за три годин,.., та като управляваше, той утвърди редовно управление, надокара значителни удобрения в орачеството и в просвещението на народа. Ив. Богоров, КГ, 290. надокарвам се, надокарам се страд.