НАДОЛЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДО̀ЛЕ и (съкр.) надо̀л нареч. Диал. Надолу. Тя погледна за последен път гроба с разпилените по него цветя и бавно се помъкна надоле към реката. Ив. Мартинов, ДТСЗ, 275. Нойчо се наведе, помилва агнето, взе го на ръце и тръгна надоле към светлината, където е дядовата му воденица. А. Каралийчев, ПС, 119-120. Надоле! Надоле! Надоле! / в студените бездни слезни. Хр. Смирненски, Съч. I, 145. Над Охрид лазура е / толкоз просторен и син, / а още надоле / е светлия бряг на Егея. Н. Вапцаров, Избр. ст., 1946, 79. Налейте маслинено масло в чашата, па долейте отгоре вода; знаете, че маслото ще ся повдигне нагоре, а водата ще спадне надоле. Лет., 1871, 93. "Недей слаза по-рано право надол, може цара да е подготвил нещо да ни залови." Нар. прик., СбНУ XLI, 463.

◊ Нагоре-надоле; нагор-надол сложно нареч. Диал. Нагоре-надолу. Тичаме по улиците нагоре-надоле, като фурии, и викаме: Пожар! пожар! По сичкий град. Н. Бончев, Р (превод), 51-52. — Нали свидетели искаш, ти трай! — ръшнеше той нагор-надол и всеки ден вратникът прискръцваше. Ст. Даскалов, СД, 251. Да излезнеш на Доспат пладнина / и разгледай на Доспат пладнина, / разгледай си нагоре-надоле, / че да видиш две ели зелени, / тамо има големи езере. Нар. пес., СбНУ XLIII, 95.