НАДОЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДО̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Диал. 1. Нанадолен. Противоп. нагорен, нанагорен. Обичам тия каменни реки. Техните гранитни вълни са огромни, сякаш замръзнали в коритата си за един миг през надолния им бързей. Ст. Станчев, ПЯС, 40. Тъй като мястото беше надолно, след малко хората затичаха и се изгубиха между къщите. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 285. Малките деца трябва да ся трудят на упражнения наспроти колкото наякват на възраст,..; да свиват и да кръшат клончета от дръвеса;..; да ся катерят и да слизат по надолни и неравни стръмнини и пр. Лет., 1872, 142-143.

2. Като същ. надолно<то> ср. Надолнище, нанадолнище. Противоп. нагорно, нанагорно. Умиха се в реката / и заминаха. / Като лавина / по надолното се сринаха. А. Стоянов, Худ. С I, 340.