НАДОЛИЩЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДО̀ЛИЩЕ, мн. -а, ср. Диал. Надолнище, нанадолнище, надолнина, надолница, навално. Но ето, тя [реката] прогърмява надолу по надолището, млъква пак за малко и най-после, излязла на равното, тръгва бързо и запява! Й. Йовков, ПК, 15. Той видя как фигурата се изправи и метна из надолището върху лазещите към чукара жандармеристи някаква черна топчица!... Д. Ангелов, ЖС, 607. Спуснах се по надолището и не усетих как стигнах вуйчовата порта. СбСт, 167. Най-сладките шарове на слънцето при мръкновение позлатяваха през онзи час широкото пространство .. и безбройните надолища на ридовете. П. Р. Славейков, ДБМ (превод), 190.