НАДОЛНИЩЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДО̀ЛНИЩЕ, мн. -а, ср. Полегато, наклонено място; нанадолнище, стръмнина, нанадолно. Противоп. нагорнище, нанагорнище, нагорно. Уличката бе каменлива, бъчонката гърмеше оглушително, а по надолнището конят напираше. Ем. Станев, ВТВ, 13 Кумановата конница, спускайки се като

хала по надолнището на високия скат, срещна един конен татарски отряд, който отиваше на север с някакво поръчение. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 404. Филев излезе от болницата, спусна се по надолнището и стигна до главната улица. Б. Несторов, АР, 45. Тутакси се спусна по надолнището и затича из празната пътека. Намери вратата на градината изкъртена. Ст. Мокрев, ПСН, 160.

◊ Вървя (тръгвам / тръгна, движа се) по надолнището. Постъпвам по неприемлив, нереден начин, не според установените норми. Той вече престана да си дава сметка за деянията си. И този човек, тръгнал вече по надолнището, не беше в състояние нито да се спре, нито да се обърне назад. В. Нешков, Н, 14.