НАДОЛЦЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДО̀ЛЦЕ нареч. Диал. Обикн. в сравн. степен. Надолу. Противоп. нагорце. Оставям аз колелото и раницата, якето и прочее горе, не на самото шосе, а малко по-надолце, в една падинка и се настанявам на канарата. Д. Калфов, ИТШ, 76. — Къде отиваш ти? — Никъде. Натука ли живееш? — По-надолце... Ив. Вазов, Съч. ХХV, 59. Колата слязоха по-надолце в по-добрия път. Т. Влайков, Съч. II, 118. Пошел е Сто‑

ян надолце, / с колата, с биволите. Нар. пес., СбВСтТ, 46.