НАДОМЪКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДОМЪ̀КВАМ, -аш, несв.; надомъ̀кна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. надомъ̀кнат, св., прех. Разг., често неодобр. Домъквам много неща, голямо количество от нещо или всичко; надокарвам, надовличам, навличам1, намъквам. Чужденците дошли с целите си семейства, надомъкнали провизии, постилки. Ал. Константинов, БГ, 88. Сега му е времето и ние да си отворим очите, и ние да разберем нещо от новата война. Че сетне, като се сключи мир, ще надомъкнат пак истинска вълна, ще я направят пак на мода и — иди гони вятъра тогава. Г. Караславов, Съч. II, 154. И като надомъкна едни кадри — майко мила! Техническият ръководител — старик вече, завършил инженерство във Франция. ВН, 1958, бр. 2248, 4. надомъквам се, надомъкна се страд.

НАДОМЪ̀КВАМ СЕ несв.; надомъ̀кна се св., непрех. Разг. Неодобр. Само мн. и 3 л. ед. Домъкваме се мнозина или всички. На представлението се надомъкна целият клас.