НАДОРБИТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДО̀РБИТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Анат. Който се намира, разположен е над орбитата на очната яма. Скулите, надорбитните дъги и долната челюст са силно увеличени и изпъкнали. М. Василев и др., ВБ, 513.