НАДОРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДО̀РВАМ, -аш, несв. (диал.); надора̀, -ѐш, мин. св. -а̀х, св., прех. Надоравам. Па азе с малки волове, / та па си бая надорвам / с четири бразди повече. Нар. пес., СбНУ ХХХI, 147. надорвам се, надора се страд.

НАДО̀РВАМ СЕ несв., непрех. Диал. Надоравам се. С биволиците на Елисей Лазов ореше един младеж от долната махала на селото. На Елисея му се струваше, че младежът се надорва с някого, че много ги гони, че ги бие. И. Волен, МДС, 162.