НАДОЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДОЯ̀ВАМ, -аш, несв.; надоя̀, -оѝш, мин. св. -оѝх, пов. надо̀й и надоѝ, св., прех. 1. Доя известно количество (мляко). Овчарят надои паница мляко, даде им комат хляб и побърза да се измъкне с овцете. А. Гуляшки, ДМС, 56. А пък млякото надояваха по няколко кофи — да се къпеш в него, дето има една приказка. Кр. Григоров, Р, 141. Искаше му се да се залови за работа, сам да нахрани кравите, сам да надои цял гюм мляко. В. Ченков, ПС, 38.

2. Диал. За кърмачка — накърмям, набозавам. Отсичах по някоя ръкойка с маминия сърп, дорде да надои [мама] малкото и си почине, ала това бе повече на шега. Кр. Григоров, Н, 104. Детето заплака. Трябваше да го почистя, да го надоя и да го приспя. Ст. Чилингиров, РК, 249. — Ох, гладно, гладно е, горкото, — .. — Надой го, булка, надой го, — рекоха другите жени. Елин Пелин, Съч. I, 187. надоявам се, надоя се страд. надоявам си, надоя си възвр.