НАДПИРАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДПЍРАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. 1. Остар. и диал. Препирам се, споря с някого. Дохажда и другият, Фотев: карат се, надпират се, все троицата. Ив. Вазов, Съч. ХIХ, 82. Като взеха да се надпират вкъщи за текезесето, той думаше: — Да си дам имота и добитъка, ами аз какво ще правя? И. Волен, МДС, 223. Малкото [крепости], що можах да видя, ми дават една висока идея за деятелността на Юстиниана, а в същето време подаде ми са случай да си съставя едно мнение заради историческата им важност, за която толкоз са надпира Прокопий. Лет., 1876, 132. Фустанче ми крои [терзийчето], мамо / със очи ми клима, / харбали набира, мамо, / със мен са надпира. Нар. пес., СбНУ XLVI, 184.

2. Остар. Надпреварвам се, състезавам се. Край нашата къща имаше един ров .. и ние — дечурлията се надпираме и мъчим да го прескокнем. Н. Бончев, Р (превод), 15. Две стихии ся надпират измежду си, аристократическата и републиканската. ЦВ, 1849, бр. 54, 18-19. У гръците и у романите тичането е било едно обучение на почет; то е отваряло олимпийските млого прочути игри, дето людието са ходили от сичките страни на ветий свят, да са надпират за венците. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 6, 21.