НАДПИС —Речник на българския език — алтернативна версия

НА̀ДПИС м. и (остар.) ж. Кратък текст, написан над, върху нещо или на външната страна на нещо. Ако се приближеше някой до ниската врата на тая кръчма,.., щеше да види .. една вапцана дъска със следующия надпис: Народна кръчма на знаменосецът! Ив. Вазов, Съч. VI, 3. Освен това писмо генералният директор продиктува до клоновете и второ, което носеше надпис "лично поверително" и в което нещата се разглеждаха по-откровено. Д. Димов, Т, 256. Няколко дни по-късно в Дебрища пристигнаха Никола Нешев и Любен Расков,.. Донесоха те в Дебрища и знаме от червена коприна с надпис "Свобода или смърт". Д. Талев, И, 503-504. Ян Бибиян пое с вълнение книгата и почна учудено да се взира в надписа на кориците. Елин Пелин, ЯБЛ, 18. // Археол. Текст, написан върху траен материал (камък, метал, глинена плочка, дърво и др.). Според датата, която ний последне открихме в една надпис арабска над главния вход на тази джамия — .., види са, че той [паметникът] по-късно бил въздигнат. Т. Шишков, ИБН, 263. Последните царе от Първото българско царство, във всички свои надписи са подчертавали, че са българи, български владетели. К, 1968, кн. 8, 1. Асирийско-вавилонските паметници често са покрити с тъй називаемите клинообразни надписи. Н. Михайловски, РВИ (превод), 17.