НАДПЛЍТАМ, -аш, несв.; надплета̀, ‑ѐш, мин. св. надплѐтох, прич. мин. св. деят. надплѐл, св., прех. 1. Наплитам. Трябва да надплета яката на пуловера.
2. Надминавам някого по плетене, плета повече или по-бързо от някого. надплитам се, надплета се страд.