НАДПРЕВАРА —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДПРЕВА̀РА ж. Съревнование, състезание, надпреварване. В този свят, пълен с разни надпревари, може да се открият в асансьорите и барове. М. Яворски, ЕСВ, 109. Еномеус, който бил убеден, че ще победи, умрял по време на бясната надпревара. Л. Стефанова, ВМД, 92. Култът към красивото човешко тяло .. отново се ражда. След хиляда и петстотин години ние виждаме отново да става надпревара за красота, за красотата на женското тяло. Р, 1927, бр. 240, 214, 2.

◊ В надпревара. Всички едновременно или почти едновременно, без да се изчакват, като се надпреварват; в изпревара. Те си спомниха за Ламбрина. Говореха в надпревара за хубоста ѝ, за чудните ѝ коси, за жаркия ѝ поглед. П. Константинов, ПИГ, 72. Духаше силен, свеж вятър, по морето се гонеха в надпревара гривести вълни. П. Вежинов, ДБ, 304.