НАДПРЕВАРВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДПРЕВА̀РВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от надпреварвам и от надпреварвам се; съревноваване, състезаване, състезание, надпревара. Аарон усети, че синът му мисли за стрелбата като за надпреварване и

забава, ала само запита: — А как хвърляш копието и мяташ камъка? А. Дончев, СВС, 100. — Той често разправяше за живота си преди войната. В надпреварванията с велосипед бил винаги пръв, главоломно летящ пред всички конкуренти. М. Кремен, Б, 67. Заразата на съревнованието пламва като епидемия. .. Но тук няма груб егоизъм, няма дребнав индивидуализъм. Тук в надпреварването всички си помагат. Г. Караславов, ПМ, 24.