НАДПРЕВАРЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДПРЕВА̀РЯМ, -яш, несв.; надпрева̀ря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Надпреварвам; изпреварвам, надминавам, задминавам, преварвам. Надпреваряше ги, напиваше им [на момичетата] менците, цалуваше ги, искаше им ябълки. П. Р. Славейков, Избр. пр. II, 39. Магарето, като го заболи, конят надпреваря. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 261. надпреварям се, надпреваря се страд.

НАДПРЕВА̀РЯМ СЕ несв., непрех. Диал. Надпреварвам се. Изведнъж се подзе луда игра:.. — Галунка и стражаря — пламнали, потънали в пот, пъчеха се и се тресяха, без да се спогледват; тропаха и се превиваха, сякаш надпреваряха се. А. Страшимиров, А, 21-22. — Може веч да са тръгнали. Може да се надпреварят коя по-скоро да дойде. П. Тодоров, Събр. Пр. II, 85. Хората се надпреваряха да видят тогози скромний и нежний человек, комуто името беше толкоз прочуто. У, 1871, 140. Ние често са събираме у кафенетата или на друго място, дето са надпреваряме да си даваме мненията върху народните ни работи. НБ, 1876, бр. 18, 69. ● Обр. Още в първата половина на септември събитията почнаха да се надпреварят по значение и по категоричност. К. Константинов, ППГ, 285.