НАДПЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДПЯ̀ВАМ, -аш, несв.; надпѐя, -ѐеш, мин. св. надпя̀х, прич. мин. св. деят. надпя̀л, -а, -о, мн. надпѐли, прич. мин. страд. надпя̀н, -а, -о, мн. надпѐни и надпя̀т, -а, -о, мн. надпѐти, св. 1. Прех. Пея по-добре или повече от някого, надминавам, надвивам някого в пеене. — Не ще е зле да се допита човек и до нашия поп. Разправят го много учен бил някъде... Като се съберат поповете от тъдявашно, всички ги надпявал. Ил. Волен, ДД, 15. Той знаеше, че пее хубаво, но сега гласът му като че беше още по-силен и по-кръшен. — Кой надпява самодивите в гората? — Нали той? Д. Немиров, Д №9, 38. Той изпитваше желание да литне през прозореца и да подгони птиците, които се стрелкаха в бистрия пролетен въздух, и да ги надпее. Ем. Манов, ДСР, 102. Зафана се Тодорка / сас славей да се надпява, / ако я славей надпей / косата ще ѝ отрежат. Нар. пес., СбНУ XLIII, 56.

2. Непрех. Остар. и диал. Надпявам се. Събират се момичета у някоя своя другарка да предат, дето, освен разговора помежду си, пеят и разни песни на попрелка, надпяват моми и ергени и др. РН, 1911, кв. 5-6, 161. "Хайде, Драгано, да пеем, / двама да пеем, Драгано, / да пеем и надпеваме." Нар. пес., СбВСтТ, 750. надпявам се, надпея се страд. от надпявам в 1 знач.

НАДПЯ̀ВАМ СЕ несв., непрех. Състезавам се, съревновавам се с някого в пеене. Имаше време, кога знаех майка ти весела и засмяна. Биваше, запеят славеите в гората, а тя се провикне от болярския трем на Цепино и се надпява с тях. Ст. Загорчинов, ДП, 164. В читалищния салон и по площадите през целия ден певци и певици в китни носии .. показваха своето изкуство, надпяваха се, надсвирваха се, извиваха кръшни народни хора. РД, 1961, бр. 58, 1. "Мари Яно, дюлбер Яно! / Хайде да се надженваме, / надженваме, надпяваме!" Нар. пес., СбГЯ, 226. Зафана се Тодорка / сас славей да се надпява, / сас славей с песнопоица. Нар. пес., СбНУ XLIII, 565.