НАДРАН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДРА̀Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от надера като прил. Разг. 1. Който е силно окъсан, парцалив, скъсан; изпокъсан. — Приближавам и що да видя. В мрежата се заплело тюленче,.. А мрежата? Каква ти мрежа вече — разкъсана, надрана, същинска дрипа. П. Бобев, ГЮМ, 79.

2. Който има много драскотини по кожата; изподран, издран, издраскан, изподраскан, надраскан. Излязох с надрани крака от шипките.