НАДРАСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДРА̀СВАМ, -аш, несв. (диал.); надра̀скам, -аш и надра̀щя, -еш и -иш, мин. св. надра̀сках и надра̀щих, св., прех. Надрасквам. Валчестата му глава се не дигаше от хартията, над която повече мислеше, рядко само надрасваше нещо. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 6. надрасвам се, надраскам се, надращя се страд., възвр. и взаим.

НАДРА̀СВАМ СЕ несв. (диал.); надра̀скам се и надра̀щя се св., непрех. Надрасквам се.