НАДРИЧАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДРЍЧАМ, -аш, несв.; надрека̀, надречѐш, мин. св. надрѐкох, прич. мин. св. деят. надрѐкъл, -кла, -кло, мн. -кли, св., прех. Диал. Надприказвам, надговарям. Стретих мома в ливада, / прейдох да я целивам, / пръсна мома да бяга; / аз я рекох, надрекох: / Не мой, моме, не бягай, / ти си мое, пак мое! Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 151. надричам се, надрека се страд.