НАДРОБЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДРОБЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от надробявам и от надробявам се; раздробяване, наситняване, натрошаване. Ледниците, които някога са покривали голяма част от земното кълбо, са оказали

мощно действие при надробяване на скалите. Хим. V кл., 49. Ще се намерят машини за надробяване отпадъците от стружки, които след това ще се използуват за изработване на талашит. ВН, 1960, бр. 2613, 2.