НАДРУ̀НДЯМ, -яш, несв.; надру̀ндя, ‑иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Натруфям, навличам. надрундям се, надрундя се страд. и възвр.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. Друга форма: надръ̀ндям.