НАДРЪ̀ГНУВАМ, -аш, несв.; надръ̀гна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. надръ̀гнат, св., прех. Диал. Надръгвам1.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.