НАДРЪНДВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДРЪ̀НДВАМ, -аш, несв.; надръ̀ндя, ‑иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Натъпквам, напълвам, наблъсквам. Ти надрънди пак чантата с ляб, пък за нас не остава! БД, 115. надръндвам се, надръндя се страд.

НАДРЪ̀НДВАМ СЕ¹, -аш се, несв.; надръ̀ндя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Диал. 1. Влизам някъде неканен; надръндям се¹, натурвам се, изтърсвам се.

2. Тръгвам, запътвам се; надръндям се1. Тончо ѝ махна за сбогом, вирна каскет и се надрънди към сред село. Ст. Даскалов, СЛ, 335. На вас, младите, ви е лесно. Току се надръндите някоя заран за гарата и хванете света, та не може човек очите ви да види. Кр. Григоров, ТГ, 123.

НАДРЪ̀НДВАМ СЕ², -аш се, несв.; надръ̀ндя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Диал. Надръндям се2.