НАДСКА̀ЧАМ

НАДСКА̀ЧАМ, -аш, несв. и св.; надско̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Скачам повече, по-далече или по-високо от някого или нещо, надминавам в скачане; надскачвам, надскоквам. В последния си опит нашата състезателка надскочи всичките си противнички. // Скачам по-далече, през или извън нещо. Косачите заградили змията с вилите си. Змията се свила, събрала сили и се опитала да надскочи кръга, но друга вила тозчас я свлякла от въздуха. Черемухин, П, 41.

2. Прен. Книж. Надминавам, надвишавам, надхвърлям определени граници, предели, време, периоди др., означени от следващото съществително. Чрез любовта ние не погиваме изцяло, а следваме една линия на непрестанен възход, чрез нея ние надскачаме смъртта. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 81. Филмът не е надскочил с много времето на пионерския период и стои далеч под нашите възможности в киноизкуството. НК, 1958, бр. 2, 6. Разказите на Вл. Полянов "Момичето и тримата" .. в много отношения надскачат опита и минават в творческото дело. К, 1927, бр. 102, 2. Десетимата терапевти били попълнили лимита си от 2 500 пациенти,.. Някои от тях дори го надскочили с 300 души. ДТ, 1998, бр. 13, 4. надскачам се, надскоча се страд.

НАДСКА̀ЧАМ СЕ несв. и св., непрех. Състезавам се с някого в скачане; надскачвам се. До късно вечерта младежите се надскачаха.

Списък на думите по буква