НАДСМО̀ГВАМ

НАДСМО̀ГВАМ, -аш, несв.; надсмо̀гна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. надсмо̀гнат, св. Диал. 1. Непрех. Насмогвам. Съседката на Станка .. също беше нова работничка, не беше много сръчна, но личеше, че се мъчи да надсмогне и да не изостане в работата. Г. караславов, ОХ II, 598. Дядо Добри свъси вежди, погълча, па го остави — и без людска помощ, толкози години както е надсмогвал, пак няма да остави нивята си да прегорят... П. Тодоров, И I, 99.

2. Прех. Надминавам, превъзхождам някого. Григоровият вуйка, дядо Кремен, и той не беше останал назад. Със своите и дядовите попови ниви той в чифчилъка комай че надсмогваше чорбаджията. А. Страшими‑

ров, А, 532. надсмогвам се, надсмогна се страд. и възвр. Вървя, вървя... Дордето в късна вечер / агент в гърба ѝ лактите изви. / В капана жива падна! / Но трябваше сама да се надсмогне / и тръгна гордо с вързани ръце. Бл. Димитрова, Л, 115-116.

Списък на думите по буква