НАДТЕЖАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДТЕЖА̀ВАМ, -аш, несв.; надтежа̀, ‑ѝш, мин. св. -а̀х, св., непрех. Остар. Натежавам, натягам, надтягам. Здрачът се прибра под дългия навес на дюкяните... Когато денят се свърши и слънцето потъне .., той пак ще се спусне и обърнат на плътен мрак, ще надтежи над заспалия град. Ст. Чилингиров, ПЖ, 5. Преди да се усети Желю, двете жени увиснаха на раменете му. — Оставете ме... Но, вместо да го оставят, те надтежаха още повече. Ст. Чилингиров, ПЖ, 136.