НАДТЪРЧАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДТЪРЧА̀ВАМ, -аш, несв.; надтърча̀, -ѝш, мин. св. -а̀х, прех. Диал. Надбягвам, надтичвам. Ходи [жирафът] много бързо и стъпа раван; козината му е тъмножълта; рога има много малки и предните крака по-дълги от задните, ни един кон не може го надтърчи. Д. Мутев, ЕИ, 37. надтърчавам се, надтърча се страд.

НАДТЪРЧА̀ВАМ СЕ несв.; надтърча̀ се св., непрех. Диал. Надтичвам се, надбягвам се.