НАДУ̀ВАНЕ

НАДУ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от надувам и от надувам се. Любчо тръбачът все поглежда пустия часовник и надува тръбата. Как не я спука от толкова надуване! Цв. Ангелов, ЧД, 226. Тая негова [на бразилеца] склонност към преувеличаване и надуване на действителността се дължи преди всичко на буйния му темперамент. Св. Минков, ДА, 50-51. Пауните се разкрякаха, а пък пуяците щяха да се пръснат от надуване из просторния двор. К. Петканов, ЗлЗ, 122.

Списък на думите по буква