НАДУМВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАДУ̀МВАМ1, -аш, несв.; наду̀мам, ‑аш, св., прех. 1. Убеждавам, склонявам някого да извърши нещо; наговарям1, придумвам, уговарям, подсторвам. Болярите се боят от царицата. И ето що са намислили: да държат царя и да го надумват срещу нея. Ст. Загорчинов, Избр. пр. III, 199. Няколко дни младежите ходеха възмутени, жадни за разплата. Надумваха Братан: — Оплачи се. Ст. Даскалов, ЗС, 65. Кой си мислеше, че този лекомислен женкеря ще се реши на дуел? — Без друго — другите го надумаха. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 65.
2. Прех. и непрех. Упреквам постоянно някого за нещо; натяквам, наговорвам1, наговарям1. Кошът си стоеше и щеше да си стои, дорде беше жив той. Нека се ядосват внуците, нека му надумват снахите — какво ли знаеха те! О. Василев, ЖБ, 325. Тя е всякога весела и всякога обича да ме запитва що чина и какво прават нашите, и сѐ ми надумва, защо не хода по-често у тях. Т. Влайков, Съч. I 1941, 163. Той безропотно вършеше и най-тежките работи и покорно търпеше сичко от своите господаре: каквото и да му надумват, както и да му кряскат и гълчат,.., той си сѐ мълчи и гледа в земята. Т. Влайков, Съч. II, 91. надумвам се, надумам се страд. и взаим. Снахите се надумват и ругаят за нищо и никакво. Г. Бакалов, Избр. пр, 313. надумвам си, надумам си взаим. от надумвам1 във 2 знач.
НАДУ̀МВАМ СЕ1 несв.; наду̀мам се св., непрех. Обикн. мн. Наговарям се1, уговарям се с някого да извърша нещо; наговорвам се1. Като че са се надумали [японците] сега, на всемирното изложение в Чикаго, да зачудят светът са своя напредък. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 46. Струваше му се, че всички са се надумали да го лъжат. Ще го примамят да им даде нивите си и подире ще го натирят. Ст. Марков, ДБ, 217. Още не поздравил, бай Стоян запита татя дали знае новото: калфите се били надумали да разхитят европейската стока. С. Чилингиров, ХНН, 66.
НАДУ̀МВАМ2, -аш, несв.; наду̀мам, ‑аш, св., прех. Разг. Казвам някому много, обикн. неприятни неща; наговорвам2, наговарям2, наприказвам, набъбрям, набърборвам, надърдорвам. Плума не се стресна от виковете му, развърза езика си и му надума всичко за Джена и за пендарата. К. Петканов, ДЧ, 279. Досмеша ме: тоя [кметът] беше отпуснал ръце и рамене, проточил врат — взира се в мен като осъден на смърт. Гледах, гледах — какво да го правиш? Надумах му, каквото ми дойде на уста, и го оставих. А. Страшимиров, А, 582. Току-що бе си отишла депутацията, влезнаха една дузина жени, разрошавени, екзалтирани,.. Шмит не ще да е разбрал много нещо от това, което те са му надумали. С. Радев, ССБ I, 132. надумвам се, надумам се страд. надумвам си, надумам си взаим.
НАДУ̀МВАМ СЕ2 несв.; наду̀мам се св., непрех. Разг. Говоря много, до насита; наговорвам се2, наговарям се2, наприказвам се, набъбрям се, набърборвам се, надърдорвам се. Утре на Димитровден ще се отпуснат ръцете, натъртени от работа. Общите трапези ще съберат къщни и гости, ще се надумат едно хубаво. ВН, 1965, бр. 4292, 4.
Не бяха се надумали още и мандалото на вратата издрънча. На прага се подаде говедарят. Ив. Хаджимарчев, ОК, 40.