НАДУМКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДУ̀МКВАМ¹, -аш, несв.; наду̀мкам, -аш, св., прех. Разг. Натъпквам (в 1 и 2 знач.); наблъсквам, набумквам, набухвам1.

НАДУ̀МКВАМ СЕ несв.; наду̀мкам се св., непрех. Разг. Наяждам се, поглъщам нещо много, в голямо количество, до пресита; натъпквам се, наблъсквам се, набумквам се, надънвам се. — Каква си се надула, мари? — Надумках се здравата в стола, страшно бях изгладняла — побърза да отвърне тя и се мушна в леглото. Б. Болгар, Б, 69.

◊ Надумквам се / надумкам се като тъпан. Разг. Преяждам. Трапезата е сложена на открито, под сянката на старо дъбово дърво. Нареждаме се около нея и... аз няма да описвам по-нататъшната картина. — Ох, не мога повече! — Надумках се като тъпан. П. Незнакомов, МА, 67.

НАДУ̀МКВАМ², -аш, несв.; наду̀мкам, ‑аш, св., прех. Диал. Набивам1, пребивам (някого). надумквам се, надумкам се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.