НАДУМКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДУ̀МКИ мн., ед. (рядко) наду̀мка ж. Диал. Неприятни, обидни думи; укори, надумвания, надумци. Радомир очакваше, че Войдан ще скочи и ще се нахвърли срещу него с надумки и обвинения, но старият не направи нищо. М. Смилова, ДСВ, 232. Почти всеки ден той чуваше между снахите си остри надумки и караници. Елин Пелин, Съч. III, 14. Та кому е мила? Зер не е она, Рада, отровила на всичките сърцата със своите надумки, с горчиви думи? М. Георгиев, Избр. разк., 72. // Натяквания. То не било една надумка, не били две — през целия път на връщане все за греха на баба Велика се разправяли. О. Василев, ЖБ, 331.