НА̀ДУП нареч. Диал. С гърба, със задната страна нагоре или напред. Противоп. възнак. Изпрати [изпрани] дрипи са не простират да съхнат надуп, че са за лошо. На умрял човяк са простират надуп. СбНУ ХI, 73. Юдата лягала ту надуп, ту на вознак. Нар. прик., СбНУ IХ, 146.