НАДУПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДУ̀ПВАМ¹, -аш, несв.; наду̀пя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Грубо. Накарвам, принуждавам някого да се наведе и да застане с издадено дупе, задник; нагъзвам, изгъзвам, издупвам.

НАДУ̀ПВАМ СЕ несв.; наду̀пя се св., непрех. Навеждам се и заставам с издадено дупе, задник; нагъзвам се, изгъзвам се, издупвам се.

НАДУ̀ПВАМ², -аш, несв.; наду̀пя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Надумвам¹, подсторвам, наговарям1, подучвам, насъсквам някого; надупям. Яз надупив еден пианица да си я утепа жената и сега остана без жена. СбНУ III, 164. надупвам се, надупя се страд.