НАДУПЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДУ̀ПЧВАМ, -аш, несв.; наду̀пча, ‑иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Дупча много неща или всичко. Плаша се и от червеите да не надупчат семената ми, както са надупчили лешниците и буковите желъдчета. П. Бобев, ЗП, 131-132.

2. Дупча на много места. Заяко взе кратуна, надупчи я цялата, оскуба свраката и всичките ѝ пера набучи на кратуната. Й. Радичков, СР, 127. Едри капки дъжд надупчиха безшумно пепелта между коловозите. Н. Нинов, ЕШО, 21. Едрата шарка отнасяла ежегодно по 400000 души от Европа в гроба и надупчвала с грозни белези лицата на оживелите. С. Славчев, ЖББ, 30. надупчвам се, надупча се. I. Страд. от надупчвам.II. Възвр. и взаим. от надупчвам във 2 знач.

НАДУ̀ПЧВАМ СЕ несв.; наду̀пча се св., непрех. Ставам на дупки. Тенджерата се е надупчила.

◊ Надупчвам / надупча като решето. Разг. Правя на дупки, наранявам на много места някого или нещо, обикн. с куршуми, ухапване и под. Нека посмее някой да ми напише едно такова писмо и да заповяда някоя нощ. Ще го надупча като решето. А. Каралийчев, ПГ, 56. По ръцете и по шията му имаше пчели. Не махай с ръце, че ако разсърдиш мухите, ще ни надупчат като решето. Й. Йовков, ВАХ, 175.