НАДУ̀ПЧУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); наду̀пча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Надупчвам. Момиченцето откъсва и други цветове и вади още тъпкалца. И с едно трънче взема, та надупчува всичките. Т. Влайков, Пр I, 197. надупчувам се, надупча се страд., възвр. и взаим.