НАДУПЯНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДУ̀ПЯНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от надупям и от надупям се; надупване2, надумване1, наговаряне¹, подсторване, насъскване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.